Предпоставки

Предпоставки за развитие на добри практики в България и Италия

Трудовата заетост на хората с увреждания в България е национален приоритет, който изисква постоянно политическо и обществено внимание, както и максимална степен на координация на политиките, отнасящи се до нея.

Трудовата реализация на хората с увреждания основно е уредена в Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).

По данни на НОИ и НСИ хората с увреждания в работоспособна възраст са около 200 000 човека, като от тях около 10% са заети в различни сфери на обществения живот. По данни на Агенцията по заетостта (АЗ) през 2011 г. активно са търсили работа 13 617 лица с трайни увреждания, което представлява 4% от общия брой на регистрираните безработни лица.

С най-висок дял в професионалната структура на безработните с трайни увреждания са лицата без квалификация и специалност – 42.9%, а с най-висок дял в образователната им структура са лицата със средно специално и професионално образование – 41.7%. Ръстът на безработицата, структурните промени в икономиката и др. засилиха проблемите на хората с увреждания и в много случаи намалиха възможностите на техните близки да полагат адекватни грижи за тях.

Видно от изложеното много малък процент от хората с трайни увреждания са намерили и имат шанс да намерят своята реализация на пазара на труда. Причините за това са многобройни и от различно естество. Някои по-важни от тях са:

● социална изолация и липса на мотивация;

● неадекватно отношение на работодателите към целевата група;

● неосигурен достъп до работното място;

● липса на подходяща работна среда, съобразена със специфичните нужди на хората с увреждания;

● слаба информираност на обществото;

● слаба професионална квалификация.

Достъпът до трудовия пазар до голяма степен зависи от квалификацията, получена чрез професионално обучение. То може да започне единствено след придобиването на образователен минимум. Това означава, че за да могат хората с увреждания да участват по-активно на трудовия пазар, е необходимо на първо място, да им бъде осигурен по-голям достъп до системата на образованието. В България професионалната подготовка на ученици с увреждания се извършва в системата от съществуващите специални училища или в няколкото специализирани центъра за обучение на хора със зрителни или слухови увреждания. Известно е, че обучението в специалните училища предлага много ограничен избор на професии, обучението е на ниско ниво и не съответства на изискванията на трудовия пазар.

Достъпна информационна и комуникационна среда

Важен елемент в живота на хората с увреждания е тяхната информираност и възможност за комуникация в зависимост от увреждането им. Информацията трябва да се предоставя в достъпна форма – визуално представяне на текст, текстов дублаж, субтитри, брайлово писмо, жестомимичен език и жестомимичен дублаж, гласов дублаж, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, на опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и формати за достъпна информация.

Професионална рехабилитация

Създаване и поддържане на работни места за хора с увреждания, адаптиране на работните места и оборудването съобразно психофизиологическите и антропометрически характеристики на лицата с увреждане, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, от една страна и от друга – подобряване на професионалните умения и повишаване на квалификацията на хората с увреждания, вкл. с ментални увреждания, с оглед гарантиране на качество на произвежданата продукция, успешно участие на пазара и разширяване възможностите за заетост на лица с увреждания.

Осигуряването на трудова заетост чрез труд на хора с увреждания е комплексна задача, чието разрешаване е трудно осъществимо, но намира най-качествена форма на реализация чрез трудово-производителните кооперации на инвалиди. Спецификата на управление, формата на собствеността, активната социална политика, интегрирания подход са само част от аргументите на добрите практики на българските ТПКИ.

В Италия съществуват социални кооперативи, които предоставят социални услуги, като например грижи за деца , възрастни хора и хората с увреждания , както и включването на безработни лица в работната сила. Този вид кооперация е най-развита в Италия , но съществува в различни форми в много страни. В страни като Швеция и Великобритания те съществуват без никакво специално законодателство, а елементи на италианския модел са заложени в регламентите на Белгия и Полша .

Италианска социална кооперация е особено успешна форма на кооперация на множество заинтересовани страни. Основният закон, регламентиращ социалните предприятия е “381/91:Le cooperative sociali di tipo A e B”, който дефинира следните възможности:

- тип „А“ социална кооперация обединяваща доставчиците и получателите на социална услуга, като членове;

- тип „Б“ социална кооперация обединяваща постоянни работници и бивши безработни хора, които желаят да се интегрират на пазара на труда.

Кооперациите от тип “А” предоставят здравни, социални или образователни услуги, a тези от тип “Б” интегрират хората в неравностойно положение на пазара на труда. Неравностойните положения, към които са насочени са физически и умствени увреждания, нарушения в развитието, зависимост от наркотици и алкохол, проблеми със закона. Те не включват други фактори от неравностойното положение, като например раса, сексуална ориентация или злоупотреба. Различните категории заинтересовани страни могат да станат членове, включително платени служители, бенефициенти, доброволци( до 50 % от членовете), финансови инвеститори и обществени институции. В тип „Б“ кооперации най-малко 30 % от членовете трябва да бъдат от целевите групи в неравностойно положение. Кооперацията е юридическо лице с ограничена отговорност, гласуването е един човек – един глас, не повече от 80 % от печалбата може да бъде използвана, капиталовият интерес на членовете е ограничен до размера на дяловата вноска и има алтруистичен характер (активите са неделими – при ликвидация не могат да бъдат разпределени).

По данни на ISTAT от края на 2001г. в Италия съществуват 7100 социални кооперации с 267000 членове, 223000 платени служители, 31000 доброволци и 24000 хора в неравностойно положение обект на интеграция. Общият оборот възлиза на около 5 млрд. Евро. Хомологията на социалните кооперации в Италия е приблизително следната: 59% от тип „А“ (социални и здравни услуги), 33% тип „Б“ (трудова интеграция) и 8% смесени . Средният числен състав е 30 работници.

Leave a Reply